ЦЕНАТА НА НЕЗАВИСИМОСТТА
Всяка победа има своя цена.
Понякога тя се измерва в човешки живот. Понякога – в лишения, дългове и години на изпитания. А понякога най-високата цена е смелостта да поемеш съдбата си в собствените си ръце и да заявиш пред света:
От днес нататък ние сами ще решаваме кои сме и накъде вървим!
На 22 септември 1908 година България произнася именно тези думи.
В старопрестолния Търновград, в църквата „Свети Четиридесет мъченици“, е прочетен Манифестът за обявяване на Независимостта. Мястото не е избрано случайно. Сред спомена за българските царе младата държава заявява, че прекъсва и последната формална връзка на зависимост от Османската империя.
Този акт не е подарък.
Не е милостиня от Великите сили.
Не е случайно решение на владетел или правителство.
Той е резултат от тридесет години държавно строителство, национална воля и политическа смелост.
След Освобождението България има свое управление, своя армия и свои институции, но все още не е напълно свободна. Берлинският договор я оставя васално княжество, което не може самостоятелно да води външната си политика.
На картата България съществува.
Но все още не принадлежи изцяло на себе си.
През 1885 година идва Съединението – първото голямо доказателство, че българите няма да позволят на чуждите сили вечно да определят съдбата им. Българският войник защитава това дело при Сливница, а младата държава показва, че може да бъде малка по територия, но огромна по дух.
Двадесет и три години по-късно настъпва следващият решителен миг.
Европа е разтърсена от напрежение. Османската империя е отслабена. Установеният с Берлинския договор ред започва да се руши.
Българските държавници разбират, че историята е отворила врата. Но тя няма да остане отворена дълго.
Министър-председателят Александър Малинов написва собственоръчно Манифеста. На 22 септември той е прочетен във Велико Търново и България е провъзгласена за независимо царство.
Зад тези думи стои огромен риск.
Може да последва война.
Може да настъпи международна изолация.
Може да бъде погубено всичко, което младата държава е изградила.
Но България не отстъпва.
Започват тежки дипломатически преговори. Спорът постепенно се превръща във финансов. Османската империя иска обезщетение, а България поема нов дълг. През пролетта на 1909 година Независимостта е призната от Русия, Османската империя, Великите сили и балканските държави.
На пръв поглед цената е изразена в златни франкове, лихви и години на изплащане.
Но това е само цената върху хартията.
Истинската цена е платена от възрожденците, които събуждат народа ни.
От учителите, които отварят български училища, когато свободата изглежда невъзможна.
От революционерите, които знаят, че няма да видят свободна България, но въпреки това тръгват към бесилото.
От опълченците на Шипка.
От войниците при Сливница.
От държавниците, които имат смелостта да вземат решение, без да знаят дали след него ще последва признание или война.
Но независимостта има цена и днес.
Тя не е само дата в календара. Не е само знаме, венец и тържествено слово.
Независимостта е ежедневна отговорност.
Народ, който забравя историята си, постепенно губи правото да определя бъдещето си. Общество, което заменя дълга с безразличие, истината с удобство и общия интерес с лична изгода, само разрушава свободата, която предците му са извоювали.
Затова въпросът днес не е само:
Колко е струвала българската независимост?
Истинският въпрос е:
Достойни ли сме за цената, която е била платена за нея?
Скъпи ученици,
Свободата е наследство. Но независимостта е избор.
Вашият избор се прави днес – чрез знанието, което придобивате; чрез истината, която защитавате; чрез отговорността, която поемате; чрез отказа да бъдете безразлични.
На 22 септември 1908 година нашите предци заявяват пред света:
България принадлежи на българския народ!
Днес нашият дълг е да добавим:
И ние сме достойни да носим отговорността за нея!
Независимостта не ни е дадена, за да я притежаваме безучастно.
Тя ни е поверена.
Да я пазим.
Да я изпълваме със смисъл.
Да я предадем на децата си по-силна, отколкото сме я получили.
Това е цената на Независимостта.
Това е нашият дълг към България.
Да живее свободна и независима България!