Ден на народните будители
В Деня на будителите изброяваме имената на онези българи, които са полагали усилия със слово да събуждат сънародниците си, защото те още не са съзнавали, че са народ, още са нямали държава, която да градят и да бранят, институции, които да ги ръководят, закони, по които да живеят. Учим биографиите на тези будни българи от ранните класове в училище, учителите ни учат да ги почитаме, да се вдъхновяваме от техните дела и да ги имаме за еталон не само на родолюбие, но и на човеколюбие и безкористна себеотдаденост. И самите учители, които ни учат на тези добродетели, са също будители. Този празник е непреходен, защото будителството няма да угасне никога.
През 1922 г. правителството на Александър Стамболийски приема внесеното от министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски предложение на 14 видни интелектуалци, между които и Иван Вазов, денят на свети Иван Рилски – 1 ноември, да се празнува като Ден на българските народни будители. Това е празникът на светеца, който преди промяната на светския календар през 1916 г. се е празнувал на 19 октомври и който след промяната на църковния календар през 1968 г. се празнува също на 19 октомври. Няма нищо по-естествено от това празникът на закрилника на българският народ да разшири своя мащаб и значение и да стане празник на всички български будители. Естествено е именно най-почитаният светец да се почита като пръв будител, защото светостта сама по себе си е будителство.
Честит празник!
